Интервю за „България-Македония“, кн.6, 2024
1.Проф. Алтънков, кое е най-характерно за предизборната кампания в САЩ през 2024 г.?
Следя предизборните кампании в САЩ от 1960 г. със сблъсъка между Джон Кенеди и Ричард Никсън – ето вече 64 години. През този период се изредиха 16 кампании и американците избраха 11 президенти: Кенеди, Джонсън, Никсън, Картър, Рейган, Буш, Клинтън, Буш младши, Обама, Тръмп и Байдън. Случиха се много неща.
Кенеди беше убит през 1963 г., заместникът му Джонсън се отказа от кандидатстване за втори мандат, Никсън подаде оставка (прецедент за САЩ), пред заплаха от отстраняване и беше служебно заменен от Джералд Форд, Буш-баща не успя да спечели втори мандат, а Тръмп не призна за редовно избирането на Байдън през 2020 г. Самият Байдън бе принуден през юли т.г. от партията си (и големите донори в предизборната му кампания) да откаже участие и бе набързо заменен с Камала Харис. Срещу почти всички американски президенти през този период имаше опити за убийство, атентати или отстраняване без избори.
През същия период трима от действащите президенти (Никсън, Клинтън и Тръмп) бяха отстранени от Конгреса – т.нар. „импиичмънт", но Сенатът отказа да потвърди присъдите на долната камара. Доналд Тръмп беше даже отстранен два пъти и против него се водеше двегодишно следствие за държавна измяна (в полза на Русия) и предателство. Той вече има една присъда, а и още са налице десетки съдебни процеси срещу него, резултатите от които засега са неизвестни.
Почти нищо подобно не се наблюдаваше в предишния 60 годишен период: 1900 – 1960 г. Никой не бе убит, нито отстранен („импийчд"), изборите вървяха мирно и тихо и американските президенти от 1900 до 1960 нямаха проблеми с кампаниите, нито с опити за извънредно или извънсъдебно преследване. Изключение: Уилиям Маккинли, президент, избран през 1896 г. бе убит в 1901 г. Изреждат се Теодор Рузвелт, Уилям Тафт, Удроу Уилсън, Уорън Хардинг (умира от сърдечен удар в 1923 г.), Калвин Кулидж, Хърбърт Хувър, Франклин Д. Рузвелт (починал в 1945 г. след четири последователни мандата), Хари Труман и генерал Дуайт Айзенхауер (1952-1960).
С две думи – страстите в САЩ се изостриха по време на моите наблюдения, стигна се до абсурди в току що отминалата кампания и вероятно ще сме свидетели на нови привички, ако не и правила в бъдещи американски избори. Споменавам всичко това за да подчертая, че последните 60 години отбелязаха съществени промени в начина по който се провеждат предизборните кампании. Най-неприятната – и за жалост изглеждаща трайна – промяна е увеличаването на страстите и непримиримостта към опонента. Стигнахме до току що завършилата кампания, в която Камала Харис нарече Доналд Тръмп „фашист" и призова да не бъде допускан до президенството – друг прецедент!
2.Имахте ли предпочитание към някой от кандидатите за президент и защо?
В трите последни избора за президент – 2016, 2020 и 2024 година предпочитах Доналд Тръмп, главно понеже опонентите му (Хилъри Клинтън, Джо Байдън и Камала Харис) бяха слаби и нерешителни и бях убеден, че Тръмп нямаше алтернатива. Мнението ми остава непроменено и затова съм много доволен, че Тръмп току що получи нов четиригодишен мандат да управлява САЩ. Да се надяваме, че няма да бъда разочарован в 2028 година. Пожелавам му да върне САЩ на правия път и да видим една по-здрава и вътрешно обединена страна със засилена мощ и влияние в оформящият се мултиполярен свят, който изисква и ще налага творчески подходи към съвременните събития и вече създава нови международни отношения.
3. С какво новият президент на САЩ би променил нещо в картината на глобалната несигурност днес?
САЩ имат една от най-стабилните конструкции на държавна сигурност, която е основана на сравнително неизменни национални интереси във външната си политика, докато вътре в страната съществува общо взето съгласие относно постоянното актуализиране чрез оригинални подходи към справянето с неизбежни обществени проблеми, които подлежат на постепенни и добре промислени промени. Периоди на слабост, кризи и появяване на политически, финансови, стопански и други изпитания намират като правило мъдри и компетентни рецепти за справяне с тях. 80% от лауреатите на Нобелови награди по икономика са американци. Напоследък се явиха предизвикателства на този модел и очакванията са да се види кога и как ще бъдат разрешени в бъдеще.
Светът и международните отношения създадени след 1945 година благоприятстваха САЩ в някои отношения, но същевременно поставиха бреме върху външната им политика, която постепенно превърна страната в световен полицай, изземвайки прерогативите на ООН (Организацията на Обединените Народи), която беше създадена след Втората световна война точно с целта да предотвратявя и да бъде в състояние да се справя с възникващи проблеми от международен характер. Това се оказа невъзможно главно заради Студената война между САЩ и СССР, която продължи почти 50 години.
Но в този период се появиха и други предизвикателства. В 1947 г. Китай стана комунистическа държава, постепенно но не и без насилие и войни изчезна колониализма, държавите-членки на ООН се удвоиха, Индия се превърна в световен фактор и девет държави (САЩ, СССР-Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея) се сдобиха с ядрено оръжие. В 1945 г. единствено САЩ имаше атомна бомба!
Появиха се арабски държави, обединения и войнствени и агресивно настроени мюсюлмански организации смущаващи световният ред и сигурност, а и след разпадането на Съветския съюз и империята му през 1989-1991 година, центровете на международни заплахи и несигурност се прехвърлиха от традиционна Европа към Азия и Африка.
Поне част от сегашната политическа криза в САЩ -поляризацията всред обществото на политическо, идеологическо и културно равнище – може би се дължи на намаляването на мощта на САЩ в сегашния свят и предлагането на нови, все още не изпробвани и странни макар и традиционни решения, някои от които, ако се следват, биха довели до по-нататъшно намаление на американското влияние в международната сфера.
4. А в какво новият президент би наблегнал най-много във вътрешно-политически план?
Сравнителната слабост на федералната (централната) власт и дифузията ѝ върху 50 отделни щата със свои губернатори, конгреси, сенати, върховни съдилища и даже армии (Национални гвардии) пренасят повечето проблеми на местно равнище и дават оригинални възможности за бързо и трайно справяне с тях в сравнение с бавните, мудни и нерешителни начини на действие, характерни за традиционните парламентарни режими на повечето демократични държави, особено в Европа.
В САЩ е напълно възможно и е в реда на нещата бързо и безпроблемно справяне с вътрешни кризи и проблеми. Необходимото в подобни случаи вътрешно обществено сцепление все още действа задоволително въпреки неизбежните нови предизвикателства. САЩ първа излезе успешно от здравната криза (Ковидът-2019-2021), справи се с последвалите я финансови, дългови и инфлационни процеси и в момента отново е най-успешната в икономическо отношение държава в света.
Напълно възможно е новият президент Доналд Тръмп да постигне до много голяма степен предизборният си лозунг Да направим Америка велика отново!
5. В книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите", появила се през 1992 г., нейният автор, Самюел Хънктинктън, предричаше, че западните държави ще играят все по-малка роля в световния политически и икономически живот, за сметка на незападните. Вашият коментар?
Изглежда, че предсказанието му се сбъдва, тъй като познатият ни европейско-англосаксонски-християнски свят с който бяхме свикнали подлежи на постепенно, но упорито продължаващо свиване , но това не трябва да ни безпокои кой знае колко много, тъй като ценностите и постиженията на нашите общества не западат, а напротив, проникват и то решително (благодарение на новите технологии, които все пак са измислени и внедрявани от нас) по целия свят, който като че ли все още не е подготвил, камо ли приложил по-сполучлив модел за развитие от примитивизъм към цивилизация.
В същото време никога не трябва да забравяме, че появяването на нови военни заплахи и предизвикателства е традиционно и познато нам явление с което нашият свят се е справял успешно в миналото, следователно трябва да сме готови и решими понякога и на жертви за запазването на нашият начин на живот. Ако все още държим на него.
6. Новият президент на САЩ би ли повлиял върху развитието на руската инвазия в Украйна?
Един от главните акценти в кампанията на новият/стар президент Тръмп бе, че той ще прекрати много бързо войната Русия-Украина (за 24 часа!). И сигурно ще го направи, или поне ще се опита. Той няма лоши отношения с руския президент Путин, който беше наречен убиец от сегашният американски президент Джо Байдън.
Най-вероятният и подходящ способ е замразяването на конфликта с въвеждането на корейския модел, който трае успешно вече повече от 70 години. Благодарение на този модел Южна Корея се превърна в една от най-успешно развитите и вече много богати страни в света (шеста по богатство на глава от населението и шеста военна сила в света), макар че цената бе нейното въоръжение до зъби и военно присъствие на 30 000-на американска армия в страната. С подобни гаранции може да се заеме Европа, която е най-много заинтересувана от възпиране на пълзящата руска агресия. Но тя пък досега отказва тази роля и предпочита отговорността за Украина да пада върху САЩ (което новият президент едва ли ще допустне).
С евентуална загуба на територия – Донбас и Крим- Украина може да заприлича на България след Европейската война. Българското схващане за придобиването/възвръщането на Македония, Тракия и Добруджа беше наша светла и перманентна мечта, може да се превърне и в неизменна мечта за украинците. А пък и при една поредна грешна стъпка на Русия и мечтата на украинците може да се сбъдне. Или не – както и нашата!
Това, което изглежда сигурно, колкото и неизвестно да е за Путин е, че Тръмп ще изиска и ще получи нещо от самата Русия като компенсация. Тръмп е бизнесмен и не върши нищо без да спечели от сделката. Самият той нарича преговори, договори и всякакъв вид междудържавни споразумения сделки и действа съответно.
7.Вашата прогноза за края на конфликта в Близкия Изток?
Уреждането на този проблем ще вземе много дълго време, той не подлежи на замразяване, а и държавата Израел е заобиколена от мюсюлмански страни, някои от които са неприятелски настроени. От друга страна тя има чудесна армия, въпреки посредственото си представяне в двубоя си след 7 октомври миналата година. Притежава ядрено оръжие и почти неограничена подкрепа от САЩ. Разбира се, че Израел не може да издържи и седмица без американска помощ, или използване на ядрено оръжие, а Тръмп не е наклонен да вкарва САЩ във война точно в тая точка на света и точно сега. Министър-председагелят Нетаняху разчита на неограничената подкрепа за действията си не само на своя народ, но и на САЩ и се държи като че ли тази подкрепа му е обещана/завещана от Тората или лично от Мойсей. Може би се лъже, но дано не дойде време за проверка на илюзиите.
Много важно е постигането на съгласие относно отношенията между гражданите на Израел и мюсюлманското население в териториите, които евреите мислят че им принадлежат. Това са повече от 4 милиона души, които Израел не признава даже като обикновени люде. Сегашен израелски министър ги нарече човешки животни (human animals), а това в съвременния свят е недопустимо. Държавата Израел се държи дръзко и неприлично и си навлича врагове и неприятели: не изпълнява решения на ООН, не признава Международният Наказателен Съд към ООН, който води следствие (възбудено от Южна Африка, която навремето беше символ на апартайд) за извършване на геноцид от страна на Израел, забрани дейността на органите на ООН в ивицата Газа и обяви генералният секретар на ООН Антонио Гутиереш за persona non grata: действия които злепоставят Израел и с които си въвлича ненужни и излишни международни неприятности. А вреди и на покровителя си САЩ , което не е приятно и на новият президент Тръмп.
Вероятно решение, макар и не уреждащо по никакъв начин напрежението в Близкия Изток е изселването – с мирни или не толкова мирни средства – на палестинците в съседни държави: Йордания, Египет и Сирия, превръщането на Ливан в израелски протекторат, или въвличането на САЩ в съкрушителна война срещу Иран (отколешна мечта на кликата в Тел Авив), но е много малко вероятно новият президент Тръмп да се впусне в подобна авантюра, която не вещае бърза, нито лесна победа за САЩ-Израел. Голям проблем, но в никакъв случай неразрешим!
8. На фона на глобалната политическа и геополитическа карта как стои България днес?
Засега България е незабележима за главните политически/международни играчи, но пък поддържа членството си в ЕС (Европейският Съюз) и НАТО – гаранции за нашата сигурност поне докато не се окаже случай за доказване на противното. Географията на България ни задължава да се съобразяваме с нашите съседи. С повечето от тях сме в добри отношения, макар че си навличаме излишни неприятности с Македония, а не обръщаме достатъчно внимание на действията на Сърбия и Гърция, които кога брутално (Гърция), кога скрито и подмолно действат срещу нашите интереси на Балканите.
Сърбия и Гърция, в които живеят не малък брой етнически българи, съществуващи без подкрепа от майка-България, ни насочват в посока Север-Юг противоположно на интересите ни, които изискват нови и подходящи изходи към Европа и Азия по остта Изток-Запад (Коридор № 8 – Бургас-Фльора), защо не и по Хипорборейският диагонал.
Българските политици, управници и държавници са неуки, невежи и напълно дезинтересирани от възможностите на страната ни, които с членството ни в НАТО и ЕС не са за пренебрегване. Едно целенасочено, решително и добре обсъдено отношение към настоящите ни проблеми, които не са чак толкова големи, нито фатални, би ни донесло не само материални и политически преимущества, но и ще издигне страната ни като що годе значителен местен-балкански и даже източноевропейски фактор в международните отношения. Държим се доста често като кандидат-член на ЕС или като придатък на НАТО без да съзнаваме важната си роля която ни се полага като редовен член на двата значителни съюза.
Никой не ни пречи да се превърнем в основатели и главни радетели на една нова балканска формация, която може да обхване поне 7 страни: България, Македония, Хърватско, Албания, Черна Гора, Косово, и Босна-Херцеговина. Първите пет са членки на НАТО, а България и Хърватско са и пълноправни членове на ЕС. Населението на седемте държави възлиза на 20 637 000 души (към ноември 2024 г.). Три страни са християнски; една от тях е католическа, другите са православни, две са мюсюлмански, в почти всички страни съществуват значителни религиозни малцинства, някои от тях имат важни минерални ресурси.
Подобен блок ще има пристанища на поне три морета: Черно, Адриатическо и Средиземно, политическото, икономическото и финансовото им състояние благоприятства и привлича инвестиране на чужди капитали, населението е будно, грамотно и може да превърне подобна формация само за дузина години в една напреднала и самозадоволяваща се европейска федерация. Между страните – с незначителни изключения – не съществуват неразрешени нито неразрешаеми етнически, териториални, религиозни, политически или други подобни проблеми. България се очертава като естествен водач на подобна формация, тъй като притежава най-голяма територия и население и има отколешни традиции на самостоятелно управление. На ход са българските държавници!
9.Ще расте или ще намалява ролята на ЕС в глобалните процеси.
Европейският съюз сам определя своята роля или значение в сегашният свят, но поне в последните 20 години като че ли е задгърбил основните си функции и се развива като една куха бюрокрация, която все повече се чувства задължена на своите чиновници/експерти, а не служи на интересите на 27-те страни-членки. Затова и загуби най-важният си член – Обединеното кралство. Замислен като митнически съюз (много малко повече от една безмитна зона за търговия и финансови връзки) ЕС се е превърнал в безлична организация от културно-идеологически тип, която се опитва – и както става ясно напоследък не много успешно – да определя, направлява и диктува всекидневният живот на своите 400 милиона жители. Политическите и националните-религиозни-културно-битови различия не са превъзмогнати, а непреставащите ограничения, разпоредби и разнообразни изисквания се превръщат в заклинания, даже придружавани с брутални случаи на принуда, финансово изнудване и заплахи спрямо отделните държави-членки.
Ролята на ЕС в международните отношения отдавна е намалена, но мерки за справяне с изоставянето и новите предизвикателства не се забелязват. Бъдещите десетина години се очертават като особено труден период, който може да се превърне и в екзистенциална битка. Отричането на новите реалности в света от сегашните европейски лидери не вещаят особени постижения в бъдещето. Налагат се корекции в отношението и подхода на ЕС към ясно изразените тенденции не само в заобикалящия Европа свят, но и засягащи волята на европейските народи за промени, резултатът от които трябва да бъде поне завръщането на Европа като пример за толерантност, повече демокрация и мирно развитие за новоизграждащите се държави – особено в Африка.
Предизвикателствата към Европа са политически, икономически, финансови и битови в този ред на мисли. Не бива да се пренебрегват резултатите от последните избори в страните-членки, особено в по-големите: Германия, Франция, Испания и Италия. Но и тези в Австрия, Нидерландия, Словакия и Финландия. Успехите на нови политически фактори, било десни или леви, трябва да бъдат отчетени и тези движения трябва да бъдат приети и вкарани в политическата система, а не да бъдат саботирани и да им се отрича присъствие във властта.
ЕС трябва да работи много по-отчетливо и решително за настигане на вече изпреварилите ги САЩ и Китай, а скоро и Индия в технологично отношение, вместо да се продължават опитите за повече тарифи и ограничения в международната търговия, които вместо да помогнат на Европа затрудняват нейното ежедневие.
10. Няколко думи за света през 2025 г.
Не е толкова трудно да се предвиди, че неприятностите на които бяхме изложени през последните пет години: пандемията, двете войни в Близкия Изток и в Европа (където вече се намесват военни сили от Азия) ще продължават. Победата на Доналд Тръмп в САЩ и недоверието на азиатските, африкански и южно-американски държави (новият изграждащ се свят) спрямо военните и политически възможности на Европа, която отказва да заеме полагащото ѝ се място на основен фактор в международните отношения, или поне като възпираща сила, са тенденции, които вероятно няма да бъдат туширани, а ще се засилват. Технологичното изоставане на европейските индустрии трудно ще бъде превъзмогнато. Необходими са усилия и решения, които не изглеждат вероятни при сегашното ръководство на Европейският съюз. Не трябва да забравяме също така, че мнозинството от страните-членки на НАТО са европейски, а и този отбранителен съюз отказва да се съобрази с действителността по границите му. Ще бъдем много доволни ако не се появят и нови проблеми, засега непредвидими.
Никола Г.Алтънков, 10 ноември 2024 г.