Трудно е да не се съгласим с Дмитрий Медведев, че „Тръмп има едно полезно качество за Русия. Като бизнесмен до мозъка на костите си, той не обича да харчи пари за глупави съюзници, за лоши благотворителни проекти и лакоми международни организации“.
Няма абсолютно никакви признаци, че той изпитва някакви „метафизични“, чисто човешки топли чувства, всичко говори точно за обратното . Следователно той много охотно би се отнесъл към Украйна като към бизнесмен с нерентабилен и „токсичен“ актив. Той би се опитал да я продаде на някой, който се интересува от нея (естествено, след като се е опитал да получи колкото е възможно повече). Той знае как да се пазари и колкото повече контрагентът се интересува от сделката, толкова по-високи са ставките), и ако не се получи, просто ще я отпишете и я „премахва от баланса“.
Но политиката все пак има сериозни разлики от обикновения бизнес. Всяко решение в нея е резултат от няколко разнопосочни сили, а умението на политика се състои в намирането на правилната формула за баланса между тях. Дмитрий Медведев посочва това във връзка със ситуацията с украинската криза: „Въпросът е колко и какво ще бъде принуден Тръмп да даде за войната. Той е упорит, но системата е по-силна”.
Многобройните сигнали, появили се след победата му обаче, ясно показват, че той наистина е решен да харчи по-малко за Украйна, или още по-добре, да не харчи изобщо. Но това трябва да изглежда красиво, защото той се завръща като силен лидер, който ще „направи Америка отново велика“.
Напротив, необходим е „достоен мир“, който да му донесе лаврите на „велик миротворец“. Многократно изразената официална позиция на Москва не съдържа искане за нови териториални отстъпки на Украйна, още по-малко за ликвидиране на украинската държавност, а се свежда до факта, че новите мирни споразумения трябва да се основават на основата на „Истанбулските“, като се вземат предвид „съществуващите реалности“ (т.е. запазване на историческите региони на Русия).
Всъщност фактът, че връщането на границите от 1991 г. или дори от 2022 г. е от категорията на фантастиката и въпросът е дали Украйна ще губи повече, или изобщо ще престане да съществува, отдавна се е превърнал в „прицелна точка“ в топ западните медии За това новоизбраният вицепрезидент Ванс говори директно. Като цяло такова решение няма да бъде „шок“ за западното обществено мнение и ще бъде прието положително, тъй като всички са много уморени от Украйна.
Всичко показва, че „мирният план“ на Тръмп се свежда до фиксиране на съществуващата линия на контакт по фронта, може би с някои корекции. „Замразете териториалните граници някъде близо до мястото, където са сега“, предложи Ванс преди няколко месеца и, явно говори за онези конституционни територии на Русия, които сега са под контрола на Киев.
Така или иначе, за Тръмп това е предмет на пазарлък, а въпросът за териториите е ключов – други моменти не са толкова важни за западното общество и могат да бъдат разписани във вариант, близък до истанбулското издание. Може би това е опит да се изпробва реакцията на Москва, като стартова позиция за преговори.
За самия преговорен процес, той има два варианта или комбинация от тях: Да принуди Зеленски да седне на масата за преговори, или да се намери решение между Вашингтон и Москва и да го представи на Киев като съвместен ултиматум. Ако Зеленски го отхвърли, тогава Тръмп ще си измие ръцете и ще спре да предоставя помощ на Украйна.
За Зеленски няма нищо по-лошо от това. И защо тогава му трябва американска помощ, ако цената за нея е краят на войната, което означава, че той сигурно ще загуби властта. Така че дори в ситуация на „без пари“ Зеленски ще издържи колкото е възможно по-дълго, а когато стане невъзможно, той разчита на статут на вечен президент в изгнание.
Всъщност отговорът на Зеленски не отне много време. „Украйна не се нуждае от помощта на своите съюзници в организирането на преговорите с Русия. Киев възнамерява сам да реши кога те ще започнат“, каза той на срещата на върха на Европейската политическа общност в Будапеща.
Освен това той разкритикува „някои от присъстващите“, които са за това Украйна да направи отстъпки на Путин: „Това е неприемливо за Украйна и самоубийство за цяла Европа“. И трябва да се отбележи, че те са наистина малцинство сред събралите се в Будапеща, на първо място домакинът на събитието Виктор Орбан.
В крайна сметка истинската същност на политическата програма на Тръмп, която му осигури победата, е борбата срещу целия настоящ „дневен ред“, срещу пропагандата и налагането на всякакви изкривявания, като „права на малцинствата“, стимулиране на миграцията, „въглероден неутралитет“ и други „свещени крави”, които сегашните западни елити направиха като новото „единствено правилно учение” и го налагат на своите народи и на целия свят.
А настоящият Тръмп далеч не е същият, който за първи път окупира Белия дом преди осем години. Тогава той беше с вързани ръце и крака, дори на ключови позиции в администрацията му нямаше нито един истински тръмпист, негов съмишленик и предан човек, а имаше изцяло „компромисни“ фигури, чиято основна задача беше да го коригират и балансират.
Сега самият факт на завръщането на Тръмп (второто в историята на САЩ) с триумфален изборен резултат сам по себе си е мощен вот на доверие от страна на хората, който е трудно да се игнорира. В същото време той има контрол над двете камари на Конгреса и Върховния съд, а самата Републиканска партия вече е „партия на Тръмп. Вицепрезидентът, младият и обещаващ Ванс, се смята дори за по-голям тръмпист от самия Тръмп.
Перспективата за разпространение на „тръмпизма“ в широк смисъл и в други водещи страни от колективния Запад става все по-реална, тъй като почти навсякъде има идеологически близки до него политически сили: „Алтернатива за Германия“; Национален фронт на Льо Пен; партията „Реформирайте Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж (който беше сред гостите на Тръмп в нощта на изборните резултати) и т.н., а в Унгария тръмфистът Орбан е на власт от дълго време и сега претендира, че е единствен съюзник, проводник и изпълнител на политиката на Тръмп в Европа.
Тези сили не си подават ръцете, коалициите с тях са предателство за системните политически сили, но с „второто пришествие“ на Тръмп това става по-трудно и най-важното е, че примерът на САЩ ще помогне на избирателите много по-бързо да се отърват от предразсъдъци, наложени от основните медии срещу тези политически сили. Шансовете тръмписти да дойдат на власт през следващите години се увеличават многократно.
Внезапното решение на Шолц да отиде на предсрочни избори е свързано с това. „Изместването наляво“ на изборния момент по инициатива на управляващите политически сили, за да се възползва от благоприятна изборна ситуация, която може да не се промени към по-добро до края на мандата, е честа политическа практика , обаче, много зависи от политическите традиции, които са се развили в страната.
В Обединеното кралство това е нормално, но не и в Германия . За да се проведат избори, беше необходимо да се организира разпадането на коалицията. Разбира се, възниква въпросът: защо Шолц се нуждае от това, ако се предрича поражение за него и партита му.
Бързането за избори е свързано с основателни опасения, че преди септември следващата година изборната ситуация може да се промени значително и без AfD (Алтернатива за Германия) няма да можете да съберат мнозинство в Бундестага (или може би те ще успеят да станат водеща сила в нова коалиция). Като цяло задачата е да се предотврати идването на власт на германските тръмписти.
И това е само една точка от голям план за противодействие на Тръмп и тръмпизма в Съединените щати и в целия колективен Запад, който вероятно сега се разработва активно в дълбините на глобалните елити. За глобалистите Украйна като такава може да остан на заден план на този фон, но със сигурност ще се опитат да я използват като един от ключовите козове срещу Тръмп.
Да осуетят всичките му планове за прекратяване на конфликта, да го направите всъщност заложник на ескалацията, на която той да не може да не реагира.
Светослав Атаджанов