Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане законопроекта за несъстоятелност на физическите лица
Съдът може да освободи длъжника от заплащане на държавна такса, но не и от разноски по самото дело
Текстовете са съгласувани с ЕК
Личният фалит става безкрайно и скъпо начинание, в което физическите лица ще трупат още дългове в самия процес по обявяването им в несъстоятелност, коментираха пред “Труд news” юристи с дългогодишен опит, потърсени за мнение по Законопроекта за несъстоятелността на физическите лица, предложен от министерството на правосъдието. Проблемът е, че текстовете не се различават особено от предишните два законопроекта, които стигаха до парламента през 2022 и 2023 година, но бяха критикувани от представители на съдиите, банките, Асоциацията на потребителите, от омбудсмана и дори от събирачите на дългове.
В същото време България е единствената държава в Европейския съюз, която няма законодателство за личния фалит на изпаднали в огромни затруднения длъжници и тези хора живеят от години без да имат право дори на болничен, а обявяването на несъстоятелност ще позволи на човек да започне “на чисто”.
Приемането на уредба за производство по несъстоятелност за физически лица е обвързано и със средствата, които София чака по изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и това ще бъде аргумент за бързото гласуване на текстовете в пленарна зала, коментираха неофициално народни представители от различни парламентарни групи от 51-вото Народно събрание. Още по времето на 50-ото НС от министерството на правосъдието поискаха правни становища от Европейската комисия, които в момента са залегнали в новите текстове.
Сред многото предложения от различни браншови организации имаше предложение в масата на несъстоятелността да влезе и несеквестируемото имуществото на длъжника, но тази идея е отпаднала и не присъства в Законопроекта на правосъдното министерство.
За разлика от производството по несъстоятелност на търговец или предприемач, което може да се образува и по молба на кредитор, то дело по този закон започва само по молба на добросъвестен длъжник. Ако пък длъжникът е недобросъвестен и въпреки това подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, то той ще дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени и неимуществени вреди.
Подробно са описани и случаите, в които един длъжник няма да се смята за добросъвестен.
Няма да имат право на личен фалит лица, които са осъждани за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи. Извън обсега на личния фалит са и лица, които през последната година не са работили без основателна причина или през последните 3 години са извършили нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество. Пак без право за откриване на производство по несъстоятелност е и човек, който се е разпоредил със свое имущество безвъзмездно през последните 3 години от датата на молбата, или през последните 5 години е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване основните му жизнени потребности или за непосредствена издръжка на членове на семейството му.
По мнение на юристи, самото производство по обявяване на личен фалит е скъпо и обрича длъжника на още разходи, като го вкарва в безкрайна спирала, защото съдът може да освободи длъжника от задължение за заплащане на държавна такса, но не и от разноски по самото дело.
Синдикът има право на в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество от масата на несъстоятелността, но освен това получава еднократно възнаграждение за конкретно извършени от него действия във връзка с производството по несъстоятелността като съставянето на списък на приетите вземания, извършването на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността, изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника и др.
Предвидено е, че ако работата на синдика в производството продължава повече от 12 месеца, той ще има право на допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата.
Промени в текстовете, в сравнение с предложенията на Министерския съвет от 2023 година
Неплатежоспособност при 10, а не при над 24 минимални работни заплати
По време на обсъжданията в 50-ото НС в работната група беше решено неплатежоспособен да е е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца, а не 6, както е записано сега, не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 24, а не на 10 минимални работни заплати. Възнагражденията на синдика беше прието да бъдат 2 на сто, а не 5 на сто от осребреното имущество. Обжалването на всички актове беше заложено да е 14 дни, а в момента е 7.
– Връща се института на Първото събрание на кредиторите.
– Промени в реда на обжалване, призоваване и съобщаване.
– Видовете обезпечителни мерки.
– Условията за разглеждане и утвърждаване на плана за погасяване.
– Действието на общия запор и възбрана се поражда от вписване в нотариалните регистри.
– Всички срокове за оспорване или обжалване от 14 дни стават на 7 дни.
Основни положения в новите текстове на Законопроекта на министерството на правосъдието
Не се погасяват дългове за ипотека, глоби, непозволено увреждане и издръжка
– Законът защитава добросъвестния длъжник и с него се цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори.
– Съдът прогласява неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения в продължение на повече от 6 месеца на обща стойност над 10 минимални работни заплати.
– Предвиждат се критерии за добросъвестност, регламентират се подробни хипотези, които изключват наличието на добросъвестност.
– В производството по несъстоятелност не може да бъде насочвано изпълнение върху несеквестируемите вещи на длъжника (единствено жилище), като за осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността и се предвижда издръжка за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство.
– Производството се образува само по молба на длъжника. Окръжният съд сам подготвя първото заседание и по свой почин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки. ??Назначава се синдик, който представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, издирва, събира и осребрява имуществото.
– Съд по несъстоятелността е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника.
– Като последица от откриване на производството се спират съдебните, арбитражни и изпълнителни производства срещу длъжника.
– Постановява се обща възбрана и запор върху имуществото му и забрана да управлява и да се разпорежда с него.
– След откриване на производството по несъстоятелност и изтичане на 3 години (ако длъжникът има имущество) и 5 години (ако няма), вземанията срещу него се погасяват.
– Предвидено е изключение задълженията да не се погасяват, когато са за вземания, обезпечени с ипотека, вземания за глоби, непозволено увреждане и издръжка.
Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, пред “Труд news”: Отпадането на „вечния длъжник“ трябва да е на приемлива цена
Двата най-големи проблема на този законопроект, повтарят предишните текстове. Единият е, че се предвижда изключително тежко производство пред окръжните съдилища, а ние знаем за тяхната натовареност и ни е ясно колко време ще отнеме това. Друг е въпросът доколко окръжните съдилища могат да поемат тези производства.
От друга страна не е решен по-големия проблем на хората, а именно – цената на това производство. Всички тези огромни възнаграждения, които са предвидени като разноски за този нов орган синдик на физическо лице, продължават да присъстват – по една минимална работна заплата за множество действия, които са предвидени, отделно и друга заплата всяка година, отделно и 5 процента при осребряване на имуществото.
Проблемът е, че не се отчита, че става дума за така наречена “потребителска несъстоятелност”, говорим за най-бедните хора. Тези физически лица, които имат имущество и доходи биха влезли по-скоро в другия закон – Търговския закон за фалита на предприемачите, които са физически лица. Това са всички физически лица, които упражняват дейност, сходна на търговците, имам предвид адвокати, съдебни изпълнители, лекари, счетоводители, занаятчии и тн. Но те са по съвсем друг закон. Тук обаче говорим за най-бедните. И този модел за нас, частните съдебни изпълнители, е абсолютно необясним.
Единият смисъл на законопроекта трябва да бъде по отношение на кредиторите – да получат някакво справедливо удовлетворение, а другият за хората в затруднено положение – да се освободят от фигурата на “вечния длъжник”. Това е задължително да се случи, но все пак да има и приемлива цена, защото ако се пресметне, може да се окаже, че по-голямата част от имуществото е отишло за възнаграждения по процедурата за несъстоятелност.
Ще припомня, че множество организации, включително и нашата, даде отрицателно становище точно заради тези въпроси, които са останали нерешени и сега. Производството по несъстоятелност на физическите лица трябва да е максимално опростено, да се използват действията на съдебните изпълнители по опис на имущество, например, защото цената на производството така ще бъде по-ниска.
Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП)*, зам.-председател на Комисията по правни въпроси в Европейския парламент, пред “Труд news”: Добре е, че в сегашните текстове остава несеквестируемостта на основното жилище
Срокът по европейската Директива изтече
Несъстоятелността на физическите лица е един институт, който трябваше много отдавна да влезе в България. Ние сме единствената европейска държава-член на Общността, в която съществува фигурата на “вечния длъжник”. В България, дори да нямаш никакво имущество, кредиторите си търсят дължимото, продължават да се трупат лихви, продължават да се трупат разноски и на практика стотици хиляди български семейства няма как да започнат на чисто и отначало. Те изпадат в сивия сектор, тези хора не смеят да постъпят официално на работа, не плащат осигуровки, защото веднага кредиторите ще им запорират сметките за заплата и т.н.
Ние, като държава, трябваше да въведем много отдавна несъстоятелността за физически лица, особено за тези, които са със свободни професии. Срокът по европейската Директива изтече, но за съжаление законопроектът, който беше предложен по време на правителството “Петков”, беше едно правно недоносче. Всички професионални гилдии тогава подскочиха и с право.
Сегашният законопроект е основание за извършване на плащания по ПВУ и липсата на закон за личния фалит освен, че води до оставяне на “вечните длъжници” в България, е пречка за изплащане на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Добре е, че законопроектът отново е на дневен ред, добре е, че текстовете са прецизирани. Доколко това ще натовари българския съд – окръжните съдилища са натоварени с компетенции по тези производства, ще видим в практиката. Добре е, че в сегашните текстове остава несеквестируемостта на основното жилище, защото хиляди български семейства щяха да останат на улицата, буквално. И хубавото е, че най-накрая ще има правен способ, чрез който този, който е загубил цялото си имущество или огромна част от него, в невъзможност е да плаща задълженията си, по някакъв начин да излезе от ситуацията, да погаси поне частично тези задължения и да започне живота си на чисто. Така хората, които сега са “вечни длъжници”, ще могат да излязат от сивата икономика, ще могат да плащат данъци, осигуровки, ще могат да разчитат на пенсия, на болничен и ще бъдат защитени от некоректни работодатели.
* Евродепутатът Емил Радев в момента е и докладчик на Директивата за хармонизиране на законодателството по несъстоятелността в ЕС.
Автор: Биляна Веселинова
trud.bg
