Психично болен мъж едва не изпепели себе си и съседите си. Драмата се разиграла неотдавна в блок на столичния кварта „Хаджи Димитър“, където младият мъж обитавал наследствен панелен апартамент.
40-годишният мъж официално живеел сам след смъртта на роднините си. Не работел, защото бил пенсиониран по болест, но редовно вземал антидепресанти, които да успокояват разбърканите му нерви.
Дните на господина с психически проблеми, чието име ще спестим по обективни причини, минавали почти еднотипно.
Утрото започвало с кафе и цигари на терасата, следобедът – с бира а вечерта – с ракия и анти депресанти, предписани от лекари. Разбира се, те по никакъв начин не бива да се съчетават с алкохол.
Кошмарът почвал обикновено към 21 часа. Тогава на гости му идвала известна с разкрепостеното си поведение клошарка, която влачела по 5-6 кучета със себе си. Музиката се надувала на макс. Ретро чалга хитове звучели с пълна сила, танците нямали край, както и побоищата, заформени от двамата приятели. Когато някой се опитвал да им прави забележка, мъжът плашел, че ако още веднъж позвънят на вратата му и го обезпокоят, ще вземе да се запали. На една от поредните заплахи наистина взел, че си теглил клечката. Огънят е лумнал в кухнята. Сложили да си правят греяна ракия и забрали, че са решили да си допиват. Джезвето се нажежило до алено, оттам тръгнал пламък по някаква кърпа за бърсане и белята станала. Дали нарочно нашият човек е забравил съдинката – не знаем, може и без да иска. При него всичко е възможно. Пожарникарите овладяха положението, дойдоха бързо и ни спасиха. Иначе не знаем как бихме се справили.
Човекът си беше взел антидепресантите и сладко си похъркваше, докато ние стояхме по бели гащи, както се казва, за да видим какво ще се случи. Едва го събудихме, за да излезе навън. Естествено, пак крещя и ни псува на майка. Ние сме му били пречели, да не сме му звънели на вратата, че щял да ни запали и нас. Върна се да спи в опожарения апартамент, макар че бе посъветван да не го прави. Рано сутринта на следващия ден изби стъклата на прозорците на терасата. Огромни парчета падаха по тротоара, но това не му пречеше да вилнее. Добре, че не пострада някой пешеходец. Как ще я караме занапред, не знаем. Не е лесно да се живее с луд във входа. Когато е ядосан, се изхожда в найлонов плик. Чака да мине полунощ и почва да маже с фекалии стените на асансьора. Правел го е няколко пъти. Говорили сме с него по темата, но яростно отрича да е той. Заради него и приятелката му събираме пари за няколко видеокамери, които да поставим през етаж.
Клошарката има друг номер. Освен че му угаждана всяка щуротия, тя храчи като камила по прозорците на входната врата и в асансьора. Маже сополи по стените, пикае по площадките между етажите и ходи разгащена. Много е цинична на думи и жестове. Сама се предлага на мъжете в района, особено на такива със зависимости и семейни проблеми. Спи където я поканят. Кучетата понякога стоят пред блока, друг път ги пуска по стълбището, трети ги прибира в дома на любимия си. Не зная с какво сме заслужили
всичко това. Нямам идея как ще излезем от ситуация, но вероятно ще се наложи да събираме подписи, за да го изведем от жилищната сграда чрез съдебно
решение.
Този човек е с видими проблеми. Преди клошарката имаше друга приятелка. „Двамата разхождаха из квартала бебешка количка, в която бяха поставили две кукли. Твърдяха, че това са бебетата им, и се грижеха за тях, носейки биберони, шишета, малки одеяла. Тогава сякаш не пиеше толкова, бяха живи и родителите му. След смъртта им почна да миксира хапчетата с алкохол, което определено не му се отразява добре“, разказва препатила съседка.
В блока всички са обезпокоени за сигурността си. Те не знаят в кой момент какво ще реши левентът с психичните проблеми, колко и какви хапчета ще погълне, ще буйства ли или не. Имало дни, в които бил абсолютно неадекватен. Питал ги кой ден от седмицата е, няма ли да има скоро национален празник, кога ще са новите избори и т.н.
Обличал се твърде странно. Излизал да си купи алкохол и цигари по боксерки, чехли и зимно кожено яке. В подобен вид се возел и в тролея. Говорел си сам и видимо бил в добро настроение. Близо до спирката край дома му имало стълб, който очевидно бил любим на младия мъж. Той разговарял със стълба като с човек. Разпитвал го как е, какво е правил днес, какво е видял, какво е чул. Потупвал по бетона приятелски и обещавал, че скоро пак ще се видят.
„Имахме една възрастна жена, която почина малко над 80. На финала на живота си изперка. Изхвърли телевизори, касетофони, радиоапарат, посуда през прозореца на осмия етаж. Като я „стегнеше шапката”, пееше „Хей поле широко, хей балкан ти роден наш“. Тя канеше разни бездомници в апартаменти си. После се оплакваше, че я обират. Веднъж разказа, че я били изнасилили. Тя крещяла, но никой от съседите не се озовал. Нахока ни, че сме коравосърдечни, че се правим на „ударени“. Когато почина, си отдъхнахме, но се появи друг луд. Рисува с екскременти из блока. Вероятно се и мисли за Пикасо. Дойде ли му музата, твори с лайната си по асансьора, по вратите на апартаментите. Много: обича да маже дръжките. Явно му доставя удоволствие да прави бели на хората. А от друга страна се чувства сигурен, защото знае, че е болен, и едва ли някой от мъжете във входа ще вземе да го ошамари и да го постави на място.
Приятелката му не е от читавите, и тя е леко смахната. Била израснала в Дом за изоставени деца, но на думите й не може да се вярва.
Тя е към 30-годишна. Дори да е била в нещо като сиропиталище, е имала шанс да учи, да се реализира в дадена сфера на производството, а не да хленчи и да върти дъртаци срещу пари. Не може вечно да съжаляваме тези, които сами обричат себе си на бедност, после реват, че някой трябва да им помага“, дообяснява ситуацията и друга съседка от входа.
Тя също не е изпълнена. с надежда, че проблемът с лудия ще се реши скоро.
Източник: Уикенд