В началото на ноември Германия ще отбележи 35 години от разрушаването на Берлинската стена. Всъщност, лично Горбачов разруши стената. Именно той нареди на съветските войски да не се намесват във вътрешния конфликт в ГДР, когато там започнаха протестите. Въпреки че тези протести можеха лесно да бъдат потушени. Горбачов очевидно бе обещал на Рейгън, че Берлинската стена, като символ на разделението на Европа, трябва да изчезне. Самият той е вярвал, че след това в Европа ще се възцари „вечен мир“. Въпреки, че това днес изглежда крайно наивно.
Мнозина днес преразглеждат своя възглед за историята и дори казват, че разрушаването на Берлинската стена не бе пролог към мира, а прелюдия към Третата световна война. Тогава Западът се смяташе за безусловен победител, който сам е срутил Берлинската стена, и омразната система от Ялта, започвайки еднолично да решава съдбата на света. Цяла Европа започна да се крепи само на два стълба – НАТО и Европейския съюз. Организации като ОССЕ, където Русия имаше думата, просто бяха захвърлени на бунището на историята.
Вярно е, че първоначално самата Русия се опита да си сътрудничи със Запада, но само при равни условия. Докато не осъзна, че й предлагат да седне на най-задния стол, или дори в съблекалнята. Западът направи фатална грешка, като представи Русия като губеща страна, изисквайки от руснаците да се разкайват за комунизма по същия начин, по който германците се покаяха за нацизма. Всякакви опити на Москва да създаде ново интеграционно пространство на територията на бившия СССР се възприемаше враждебно като „имперски амбиции“. Това неразбиране, това високомерие доведе до постоянното унижение на Русия. И тя започна да възстановява своята идентичност и отново да утвърждава статута си на велика сила. И когато през 2013 г. Западът се опита окончателно да откъсне Украйна от Руската федерация, търпението на Русия се изчерпа и започна новата голяма конфронтация.
Джо Байдън е бил в политиката дори по-дълго от Берлинската стена. Но, съвсем скоро всичко, което ще остане от него ще са „менталните му руини“. Съединените щати ще имат нов президент. Наистина ли има значение кой? Или, че и при Камала Харис, и при Доналд Тръмп нищо добро не може да се очаква?
Тръмп е непредсказуем, в това е неговата опасност. Но в същото време той е бизнесмен, а не идеолог, и като такъв той има план за действие. За Америка, може би, това е подходящия кандидат. И той е по-добрия и за Русия, защото показва чувство на уважение към нея, като и признава правото да бъде велика сила. Плюс това, той я вижда като съюзник в евентуален конфликт между САЩ и Китай!?
Харис, от друга страна, е неопитен човек в политиката. Като вицепрезидент тя не беше особено запомняща се. Но като цяло вероятно ще продължи политиката на Байдън. Друг е въпросът дали изборите в САЩ ще се превърнат в социален взрив и дори някаква форма на гражданска война.
Дали смяната на караула в Белия дом ще се отрази на хода на украинския конфликт? Ще дадат ли на Киев още повече пари и оръжия или напротив ще спрат крана за подкрепа?
Явно е, че всички са уморени от войната и 2025 г. ще бъде решаваща. Колкото и да размахват юмруци някои политици в Европа, все повече хора там са склонни към дипломатическо разрешаване на конфликта и край на санкциите. Германците днес виждат, че ресурсите на Сибир сега работят не за тях, а за Китай, а германската икономика търпи огромни загуби. В САЩ реториката също се променя и позицията на Харис вече изглежда по-малко твърда от тази на Байдън.
А Тръмп обещава, че ако победи, бързо ще прекрати конфликта. Може би, той ще се срещне с Путин в неутрална страна, или дори ще долети до Москва. И там ще му предложи своя план. Той изхожда от факта, че разделянето на Украйна под една или друга форма е неизбежно. Че Крим и други югоизточни територии са загубени за Киев. Мнозина на Запад няма да приемат победата на Русия и ще искат да продължат да подкрепят Украйна, въпреки че това става безсмислено. В същото време Западът обмисля, как да даде компенсация на Украйна. Членството в НАТО е изключено, но в ЕС може да бъде приета.
Малко вероятно е, още през 2025 г. да бъде подписан мирен договор, установяващ статута на териториите. По-скоро конфликтът просто ще бъде замразен, както корейският конфликт. От 70 години няма мирен договор между КНДР и Южна Корея, но там поне няма кръвопролития.
Що се касае за „изолирането на Русия”, на срещата на БРИКС в Казан дойдоха не само лидерите на Китай, Индия и другите големи страни, но и генералният секретар на ООН Гутериш, който преди това отказа на Зеленски да присъства на неговия „форум за мир“ в Швейцария.
Не можем дори да си представим на какви атаки е подложен Гутериш в Европа за това посещение! А, той просто отиде на форум, където беше представено повече от половината население на света. И го засипват с обиди, обвиняват го едва ли не в светотатство. Но зад всичко това, се крие страх и объркване. Западът чувства, че килима се измъква изпод краката му, а светът отива в друга посока. Не е изключено в отговор западните страни да започнат да бойкотират работата на ООН и да спрат да я финансират. Те ще се опитат да поддържат еднополюсен свят чрез укрепване на НАТО и други евроатлантически структури.
Но, въпреки усилията им придишния еднополярен световен ред няма да се върне.
Светослав Атаджанов
