68 години се борих с живота. Дойде време да се боря за него. Искам да благодаря на моето момиче, която днеска е рожденичка -Милена – за всичко, което прави за мен. Искам да благодаря на доктор Танева и на доктор Бянов, които ми казаха да бягам в бърза помощ, защото хемоглобин от 56 единици е несъвместим с човешкия живот (Явно още не съм станал човек.) Искам да благодаря на всички лекари от Терапията. във Варна, които се грижиха за мен – д-р Иванова, д-р Николов, д-р Петрова. На всички сестри, които се грижиха за мен. Изумителен персонал.
Искам да благодаря на децата си Ваня и Любомир, които през цялото време искаха да ми кажат, че от мене все още имат нужда, все още има за кого да дишам, и трябва да дишам. И да благодаря най-вече на приятелите. които не оставиха телефона да замлъкне.
Без вашите обаждания болничната стая щеше да се превърне в предверие на гроба. Благодаря ви, че ви има. И вие ме имате.
Христо Стоянов
