Ще я има България
Измина седмица след „Шампионите“ – спектакълът, който дължах и с който исках да се разделя с публиката.
Измина седмица, а аз все още реанимирам…
Не се разболях – просто Силите ме напуснаха. Седмица почти не се надигнах от леглото. Ставах, правех няколко крачки и се просвах отново. И едва от вчера започнах да излизам и шаря из градината, давайки възможност на четириногите да ми се нарадват…
Впрочем, защо пиша всичко това? Не обичам да се жалвам, камо ли да търся съчувствие. Истината е, че се чувствам по някакъв начин виновна, защото получих толкова много овации, а не успях да изкажа заслужената благодарност на всички участници.
Получих толкова много аплодисменти, овации, заля ме море от любов… Не го очаквах. Бях се приготвила почти за провал.
Защо?! Защото, като изключим приятелите музиканти, всички останали бяха самодейци или, ако повече ви харесва – аматьори… Всички имаха различно работно време или училище и в различни градове – Варна, Шумен, Бургас, Етрополе, Пловдив и Пазарджик… Така и не успях да ги събера поне за една цялостна репетиция. Имахме 4 часа да редим осветление, да гласим озвучаване, да уточняваме разположение по сцената… При двеста ангелчета на възраст от три до пет години… Олимпийският ни шампион по акробатика – Панайот Димитров, застана на сцена след нощна смяна, пътувайки от Бургас, учениците и студентите – след контролни и изпити и т.н. и т.н.
Ако опиша и разкажа за всичките преживявания и страхове около „Шампионите“, няма да ми стигне мястото във Фейсбук, затова ще изпълня главното – ще изкажа, още веднъж, макар и със закъснение, огромната си благодарност на всички участници и най-вече на техните треньори и ръководители, които сътвориха чудото на сцената… Защото това, което се случи на 12декември в препълнената зала-1 на НДК, няма друго обяснение, освен чудо.
Чудо беше и когато приливът на талант, радост и енергия от сцената, се смесиха с любовта на публиката, подхванаха всички, като вихрушка ги завъртяха и издигнаха над ежедневието… Над грижите, тревогите, сивотата и мръсотията и ги поставиха в един друг свят – на малките ангелчета, на красотата и надеждата… На моженето на българите!
Чудо беше и когато „Ангелите на бай Мано“ /разпоредители/, охранителите от „Тотал секюрити“ и фенките на КХГ „Левски“ /контрол на билетите/, поеха задълженията си, отказвайки всякакво възнаграждение…
След спектакъла, един приятел ми се обади и каза: „ След това, което се случи, което видях на сцената и в залата, знам че ще я има България“
Заради тези думи и чувството за недостатъчно силно изказаната ми благодарност към участниците – шампионите, към приятелите – Данчето, Шкумбата, Устата, Петя, Митко и Христо, „Грамофон“ и „Нуша“, заради всичко това е и оправданието, с което започнах…
Ще я има България!
Нешка Робева
