България

След поредните избори резултатите ни хич не са обнадеждаващи. Очертават се поредните поредни напролет. Редно е да си запитаме защо така се получава, защо упорито продължаваме да не ходим на избори. Като всеки социален феномен, и ниската избирателна активност е полифакторно обусловена. И един от факторите е нивото на политическата ни грамотност, осъзнаването и разбирането, че такова животно като “аз не се интересувам от политика” нЕма. Ами да, така е.
Всичко в нашия живот е политика – от това на какво разстояние от дома ти са контейнерите за смет, през цената на билета, чистия въздух, цените на храните и откъде произхождат, до достъпа до здравеопазване, образование и възможност да ядеш банани целогодишно. Да, всичко е политика и това не е страшно. Страшно, че не се осъзнава от много хора, които живеят безкритично и в повечето случаи бедно, на върха на планината, наречена “Мен не ме интересува”. Причините за формирането ни по този начин са много. Но в тази кампания аз проумях, просветна ..

В България – най-евроатлантическата държава на света, вече четвърта година гласуваме с машини, изхвърлени и забранени от целокупната евроатлантическа общност.
Така разбиваме всяко нелепо твърдение, че страната ни нямала суверенитет и нашите политици действали само по нареждане от Москва или Вашингтон и Брюксел. А за да няма никакво съмнение в честността на машинното гласуване, то е дадено на ишлеме на частна фирма.
Иначе казано, машините за гласуване в България от няколко години са бизнес за милиони, а не някакви мизерни стотина лева за купуването на гласове. Та, ако все още се питате защо с латиноафриканските машинки се правят избори в евроатлантическа България, да знаете, че някой маже дебело филията от ползването на машините за гласуване.
Всъщност, толкова милиони се източиха покрай машините, че със сигурност са намазани доста филии, и то дебело.
Автор: Петьо Блъсков
trud.bg

Близки от родния Петрич на новата зам.-министърка на правосъдието Василка Шаламанова разказват, че със съпруга й Митко Шаламанов, са младежка любов. Кариерите и на двамата през годините се развиват възходящо.
Василка завършва право в ЮЗУ в Благоевград в края на 90-те, като през това време работи като сервитьорка. Нейни колеги казват, че никога не се е срамувала от работата си, дори се гордеела с този факт. След като се дипломира става съдия-изпълнител в южния град. През 2001 г. е вече съдия в Районния съд, а след конкурс отива в Административния съд в Благоевград. Нещо повече – тя е неговият първи председател през 2007 г. и го оглавява до 2013 г. След това е командирована във Върховния административен съд (ВАС) по времето, когато негов председател е Георги Колев. По-късно е назначена на постоянно място като съдия във ВАС.

Съпругът Митко навремето е граничен полицай, а когато се местят в Благоевград, става служител в „Булгартабак“. Сега се е устроил на работа в ключов..

Голямата българска актриса Цветана Манева е имала много изпитания в живота, но тя винаги се е изправяла смело пред тях. Има само едно нещо, от което изпитва неистов страх.
“Все още ме е страх от тъмното. Не обичам тъмното. От тъмнината ме е страх. Тишината я обожавам и много добре я използвах на сцената. Тишината е била почти действащо лице до мен, но тъмнината във всеки един смисъл ме кара да се страхувам”, признава великата актриса в предаването “Тази събота” по Би Ти Ви.
Манева подчерта, че на тези страхове, които действителността се опитва да й изкопае, няма да се даде. След падането на Тодор Живков настъпват промени в професионалния й живот.
“Беше ми тежко, но се взех в ръце и отидох на работа в самодейния театър (б.а. в Дупница). Никой театър не ме искаше, тъй като партията ми е давала роли. Тя може да ми е давала, но не ги е играла. Имах проблем с прошката към някой хора, но и това преодолях. Срамът си е за тях”, категорична е актрисата и признава, че въпреки всичко е имала голя..

Поредните избори, поредното “бабуване” да се вземат ГЕРБ и ППДБ. Сега ще започне поредният рунд ухажване “момата” ППДБ (тя май отдавна не е мома, ама това настрана) да пристане на момъка. И цялата държава ще следи със затаен дъх нейните реакции, искания, условия, решение, без значение дали е втора, трета или ако ще десета по големина политическа сила.
Защото, изглежда, вече живеем в държава, която няма право да бъде управлявана, ако в управлението не участват умнокрасивите. Задължително. Това е условието, от което въобще започва всеки разговор за потенциално управление. И когато бяха първи, и когато бяха втори, и когато са трети.
Сякаш тези хора, тази общност и техните политици са абонирани за властта у нас. По силата на своя пощенски код и възможността да пият биричка и да си правят селфита на жълтите павета след работа. А всъщност е заради ирационалния страх на останалите партии от такъв хепънинг. Докато продължава да ги е страх от това, всички останали ще живеем по принуда в индий..

Кървавица, ролета, кучешка храна, казан за ракия, птици…
“Хората търсят всичко, търсят истинското”, коментира пред репортер на БНР-Радио София продавач на пазара в Долни Богров.
И сякаш наистина всичко може да се намери на тържището на открито.
Някои търговци посещават мястото повече от 10 години и казват, че независимо от смените по върховете в управлението на страната през това време, „пазарът си е същият, калта си е същата, тоалетни все още няма“.

Колкото до държавата, според едни от хората нищо не се е променило през последните 10-15 години. Други смятат ще промените са свързани с обедняване. И клиентите намаляват…
“Само даваме пари за избори. За големците има, за народа – нищо. Те не се разбират помежду си, а представяш ли си да ни управляват!”

По публикацията работи: Георги Нейков

bnr.bg

Забравихте опорките от началото на 90-те, когато 90 процента тичахме до урните. Е, тогава не се наричаха “опорки”, а мъдри познания на познавачите на демокрацията.
Казваха ни, че в белите държави не ебават да гласуват, щото си вярвали в демокрацията, живота си живеели, ма ние, щото сме тоталитарни издънки се блъскаме пред урните и се излагаме пред готините чужденци.
Сега, викат, не било така и трябва да пускаме бюлетинки за тия дето ни духат…
Зоя Деянова

„Крив сбор“ във Врачанско наричат неделята в края на поредицата от весели селски сбирки през октомври, с които приключва стопанската година, предава БНР.Петковден по стар стил или ден след Димитровден по новому – за хората в региона днешната неделя е знакова по-скоро с кривия сбор, отколкото с предсрочните избори.
Музика, танци, ядене, пиене и… „некой шамар сегив-тогив“ – така звучи описанието на събитието, което с мезета в изобилие събира местните и техните гости.
„Почва се така – петък, събота, неделя. Беше пълно селото, 2000 човека. Традицията си продължава“. Суматохата около селските тържества този път се пресича с вота. Доминират обаче настроенията в полза на сбора.
„Нищо не става с тия политици! Само мислят за себе си, само лъжат, а народът страда. Беше голямо село, имаше всичко, сега няма. Рейсове няма…Хората загубиха вяра, даже не искат да ходят да гласуват. Тук се гласуваше 80%“.
„Ние ще си п..

Секциите отварят когато си искат. Защото няма вода в селото. Машините отказват – дори пред очите на вицепрезидента. Историята ни се подсмива.
Кметът на Бурса в обръщение дава команда на 150К избиратели за кого да гласуват – май за неговия приятел Ахмед, не се разбра. В Хасково бият журналисти пред кафето с плакат на номер осем. Телевизиите бълват вдебилени послания за гласуване – баналности на суетни хора без биографии, баналности без “б”.
В Секцията в Пловдив режат вратата на СИК с флекс. Мърлячеството на българите среща прегръдката на мафията. Паснаха си. В Монтана е най-висока избирателната активност. Бедните празнуват своето “ден за ден животче”, осигурено им днес от 50 милиона лева пара за празнуващите на всеки избори бедни.
Фасадната демокрация се разгражда пред очите ви. Но никой не смее да каже на политическата класа, че това разкапано състояние на пространство и време не може да се поддържа. Срива се. Или се взривява. По скоро – изгнива.
Барабар с децата ни, коит..

Ако се чудите дали да гласувате утре, бих искал любезно да ви припомня, че по закон е задължително.
Така че ако ви пука за законите – изпълнете си задължението по закон. Ако пък не ви пука – карайте с 200 на червено и не се чудете защо на някои държави им се получава, а на други – не особено.
Затова – изберете си кандидат или полето “не подкрепям никого” и дайте шанс на политиците, защото това им е работата.
Гласувайте, гласувайте, гласувайте!
Виктор Димчев