За мръсния въздух – няма данни, няма проблем
Преди десетина години България реши кардинално проблемите си с мръсния въздух – тихомълком започна да го мери там, където го няма. С този фокус замърсяването с фини прахови частици рязко намаля и всякакви кметове и екоминистри започнаха да претендират, че положението непрекъснато се подобрява. В някои отношения то обективно е по-добро, но не благодарение на някакви усилия, а поради по-топлите зими, края на големи замърсители като “Кремиковци”, газификацията и замяната на цели квартали от димящи къщи с кооперации. Редица български градове обаче остават в групата на дишащите най-мръсен въздух в ЕС, а институциите не просто свикнаха да бездействат по този въпрос, а и да крият истината от гражданите.
Тези дни “За Земята” показа доклад на екоминистерството, в който работна група на министерството потвърждава съмненията, че някои станции за измерване на замърсяванията не са там, където изисква европейската директива. МОСВ първо отрече, че манипулира данните, и заяви, че системата ни отговаря..