Коментар

При развитите демокрации коалиционното управление е по-скоро норма, отколкото изключениеПред партиите сега има само един съдбовен императив – да излъчат стабилно редовно правителство
Колкото по-примитивна е една политическа култура, толкова по-непознато е за нея изкуството на коалициите. Там, където политическите партии са сведени до племенни кохорти – там коалицията е синоним на предателство, съгласието – на съглашателство, а преговорите – на пазарлъци. Обратно, при развитите демокрации коалиционното управление е по-скоро нормата, отколкото изключението. Проучвания сочат, че след Втората световна война повече от половината от сформираните правителства в демократичния свят са коалиционни. При парламентарното управление – т.е. при европейския континентален модел, коалиционните правителства са най-естествената формула, която гарантира представителство и баланс на интересите. Друг е случаят с президентската форма на управление, където по дефиниция изпълнителн..

Пиша това само и единствено за тези приятели и свестни българи, които още се надяват, вярват, че всичката развала и грамадното духовно и материално унищожение могат да бъдат спрени от съществуващи политически субекти в съществуващата партийно- парламентарна система.
Няма как да стане, скъпи приятели. Няма как да стане, защото всеки, които влезе в т.нар.голяма политика става моментално част от статуквото. (у нас, разбира се , няма голяма политика, понеже България изобщо не е субект, но ние така си я наричаме…все още)
Какво представлява статуквото днес у нас? Разбирането му е от ключово значение за разбирането на цялостната дегенерация и целенасочено унищожение.
Самото понятие status quo oзначава трайно установено положение в обществото, тоест – липса на промени. У нас статуквото днес е ясно – власт на най-богатите олигарси в съюз с някои посолства в интерес на богаташите и външните ни “партньори” и в ущърб на България и българите. Чрез “назначените” пол..

Голямо реване пада, че на тия избори избирателната активност щяла да бъде още по-ниска.
Чудо е, ако въобще отиде жив човек да гласува на тези избори. В България отдавна не гласуват хора, а дърва за огрев. Само в абсолютно пропаднала и пробита държава дървата за огрев, бързите кредити и тетрадките с вересии в магазините могат да бъдат най-многобройните гласоподаватели.
Никога вече – посмъртно, няма да гласувам за наглостта. Така наречените партии в България имат едно-единствено име – наглост.
По едно и също време тази вечер по телевизорите се показват Кирил Петков, Лена Бориславова, Ивайло Мирчев, Георги Георгиев, Даниел Митов. Нула, даже нула пресечена са причините, които могат да ме накарат да гласувам за тях, а и за който и да е.
Лена Бориславова трябва да я е срам да си покаже очите след стълбищните истории и изнасянето на информация от Министерския съвет, а тя говори, сякаш сече с брадва. Откъде ѝ идва самочувствието на тая хубавелка да се мисли за политик, да раздава..

Българската мечта: да е някой друг и да е някъде другаде!
Чета, голяма радост за Родопите било нов пряк път до Гърция. Ама много им е важно на Родопите Гърцията! Хората там отглеждат животни, работят в мините и само до Гърция им е. А ако им е, пътища има. Гърция е важна за тия байганьовци, които се гнусят от българското Черноморие и са убедени, че са голямата работа, като опънат кълки на някой беломорски плаж. И като си говорят: “Ауу, муцка, да знайш, в Санторини е пре-кра-сно! Не като в тукашната простотия!”.
Ако може, българинът щеше веднага да си вземе някоя друга народност. Нещо по-престижно според него и с някакви бонуси. Едните откровено се гнусят от народа си /веднага се сещам за една Славка и една Татянка/, други някак си гузно се срамуват. И много им се иска да са като американците например. Или като французите. Бе само българи да не са. Явно “Криворазбраната цивилизация” нито са я учили, нито, ако са я учили, са я проумели.
Помните ли Тодоро Колев с неговата песен: “Кога ще г..

Наблюдавайте поведението им. До изборите в Щатите. На цялата тая охранена и отгледана кохорта неолиберални войнстващи политолози, социолози, писателчета и „общественици“ обслужващи лъжата. Наблюдавайте плавно избледняващата им риторика, с която сменят кожата си и отново се превръщат в жертви.
Най-яростните политкоректни служители и службогонци все повече призовават за борба с политкоректността. Трагедия или фарс е това!? Не, просто потомствен инстинкт за оцеляване в зоната на охолството. Внуците и внучките, които служебно и подмолно получиха властта от своите дядовци и баби.
Трудно дишащи от материалното си благоденствие и ментално затлъстели в мисловните си зони на служебно гарантиран комфорт, същите тия, които довчера зовяха за свирепа и безмилостна борба със всяко друго мнение, тия глобалистки санитари на психодиспансера на обществото, днес отново се превръщат в жертви.
Недялко Славов

Хайде сега, след като повечето партии декларираха, че са “против” това този Висш съдебен съвет да проведе процедура и да избере единственият кандидат в лицето на Борислав Сарафов за главен прокурор, да поискат свикване на извънредно заседания на Народното събрание. На него да гласуват промени в Закона за съдебната власт, с които да се забрани на ВСС с изтекъл мандат да провежда процедура за избор на титулярен Главен прокурор на Републиката. Елементарно е! Нали?
Народните представители да отделят един ден, в който да отидат на работа и да свършат нещо наистина полезно за България. А ние ще преживеем това, че например в сряда няма да обикалят и да агитират за изборите. И без друго вече почти никой не желае да им слуша глупостите.
Това е реално действие с реален резултат, а останалото са просто декларации, от които нищо не следва.
Давайте да ви видим! От това гласуване ясно ще си проличи кой кой е!
България е Парламентарна република и всичко зависи от Народното събрание. След като сте п..

Наскоро гафът на Лора Куенсберг ни подсети, че в някои отношения ние се намираме в каменната ера на телевизията.
Накратко: Лора, известна водеща от Би Би Си, подготвя интервю с Борис Джонсън по повод публикуването на неговите мемоари; предвидено е то да се излъчи на живо в най-гледаното време на телевизията – и изведнъж водещата разбира, че по погрешка е изпратила въпросите си, вместо на екипа си, на бившия британски премиер. Интервюто е отменено – и това е съвсем естествено по стандартите на една сериозна медия.
Случката едва ли е направила особено впечатление на тукашните телевизионни водещи. За тях изобщо не е осъдително да споделят въпросите си със своите гости, особено с политиците. В някои случаи дори ги преговарят с по-невъзприемчивите от тях.
Със сигурност са чували за срамната практика в миналото на едно уж престижно предаване на държавната телевизия – да получава по факса въпросите към участниците, и то директно от партийните им централи. Това обаче не пречи на ня..