Живял съм ви вече
В моята младост имаше социалистически опити, разбира се нелепи, да се доближат темелите на партията до младежта. Защото младежта е неконтролируема. Винаги във всеки строй. Възрастните им родители бяха (пък и днес са) лесна плячка. Ще ги натиснат от службата, ще ги изселят в Странджа. Ще ги нахокат и готово. Дори по-често се минаваше само със заплахи. Хората бяха умни и разбираха. Но децата им бяха друга работа.
По-умните функционери бяха разбрали, че с тъпи петдесетарски лозунги повече няма как да минат и се започна така нареченото опресняване на пропагандата. Сигурно в архивите на държавна сигурност този процес си има име. Аз това име не го знам затова ще го наричам „фуражкаджийски рок“. По телевизиите наизскочиха разни чичаци, които се правеха на рокери. Говореха за техния бунт пречупен през призмата на партията. Музиката им беше някак лошо създадена от бележити автори печелили по три пъти фестивала за политическа песен „Ален мак“. Държанието им беше някак по..