България

Само ден, преди ВСС, чийто мандат отдавна е изтекъл, да реши, че може да се захване с избора на главен прокурор, синът на Цветинка Пашкунова – Николай, е назначен за началник на кабинета на министъра в правосъдното министерство. Вероятно е случайно съвпадение, но майката на младия юрист, е член на ВСС и говорител на съдийската колегия. Тя е от твърдото мнозинство, гласували, че изборът на нов главен прокурор може да започне, въпреки съмненията на юридическата общност в страната заради изтеклия мандат на ВСС.
Николай Пашкунов заема поста, след като предшественичката му Михаела Мечкунова стана служебен зам.-министър на правосъдието. Тя е бакалавър по философия от ЮЗУ „Неофит Рилски“ от 2011 г. и магистър по право от същия университет от 2013 г.
В биографията на Николай Пашкунов, публикувана на страницата на министерството, е посочено, че е бакалавър по право в Хагски университет по приложни науки, магистър по философия в Кеймбридж и има диплома по право и от университе..

Всеобщото познание на обществото за скални манастири и църкви, най-често се изчерпва с Аладжа манастир, Ивановската обител и Алботин. В последно време все по-често се разкриват от експерти или търсачи на древни паметници и други скални манастири и храмове, които не са никак малко в България.
Едно от тези малко познати места е близо до село Рояк в община Дългопол на около 45 километра югозападно от Варна и на 330 километра от София. Скалният манастир е отдалечен на 2 километра от селото в местност, наречена Дженевиз или Генуезката канара на ръба на Рояшкото плато. Комплексът е трудно достъпен, но много впечатляващ.

Според изследователите скалната обител първоначално е изпълнявала ролята на тракийско светилище от III – V век. По-късно през Средновековието се превръща в християнска монашеска обител. В преддверието на манастирската църква и днес могат да се видят надписи, които разказват за основаването на манастира. В тези надписи се споменават имената на двама българските владетели &nda..

В България има много мислещи и свестни родолюбци. Общата картина е печална, но не окончателна. Всеки, който обича България, се бори по своему. Много от нас правят и грешки, заблуждават се, но така или иначе вървим в една посока – спасението на Родината ни. Някои са обвързани политически, други нямат достатъчно информация какво се случва. Други пък са наивни и добри или обратното – цинични и озлобени.
Проблемът е, че трудно можем да се обединим. Често личната неприязън също е пречка. А, и егото, разбира се. Винаги съм казвала, че България е страната на хилядата войводи.
Липсата на базова информация води до заблуди. Както се заблуждавах и аз преди три години. Нещата са много по-ужасяващи от това, което обикновения човек извън политиката предполага. И това налага противодействие.
Ние няма да правим революция. По елементарната причина, че не можем. Няма достатъчно осъзнати жертвоготовни млади мъже за това. А колкото и да са осъзнати и жертвоготовни, старци революция не могат да направят. О..