Прав е бил някога Чингиз Хан. Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена.
TikTok е пандемията на сравнително лесните времена, които ще родят слаби личности. Той е по-опасен от ковид и война.
Застрашава националната сигурност – буквално. Тиктака като бомба със закъснител. Тумор, който расте бавно, но накрая убива без възражение.
Отглеждаме деца, откърмени с TikTok и с чевръсти върху бутоните пръсти, но неспособни да омесят хляб или забият един пирон.
А после наивно очакваме личности. Но вместо личности получаваме тъжен инфантилизъм. А понякога трагични инциденти, завършващи със счупени крайници, прешлени, или най-лошото – със смърт.
Някои страни се осмелиха на по-решителни крачки и ограничиха или направо забраниха платформата. Австралия, Нова Зеландия, Норвегия, Австрия, Турция, Афганистан, Индия. В тези точки на света управляващото мнозинство прецени, че глупавите и повърхностни видеа представляват заплаха за формирането на някакъв ум у подрастващите, съответно залагат на карта своето бъдеще като нация. Някои страни изтъкнаха и аргументи, че социалните мрежи разсейват държавните чиновниците и те не работят качествено, защото предпочитат да циклят в социалките.
Могат да се изтъкнат милион причини, заради които си заслужава да се въведе регулация в ползването на подобни платформи. Защото те раждат много повече имбецили и мъка, отколкото от тях да има някаква полза.
Междувременно у нас всеки ден научаваме за нови и нови инциденти, свързани с приложението. Стигнахме до там, че в София да бъде разкрита клиника за екранни зависимости – представяте ли си? Някога ни плашеха, че няма по-голямо нещастие от наркотиците и комуните, а днес наравно до комуните никнат като гъби медицински центрове за екранни зависимости.
Има деца, които агресират дори на родителите си, чупят наред покъщнината в пристъп на афект, ако им се отнемат устройствата. Стават асоциални, апатични, сгромолясват успеха си в училище, затварят се е в себе си и своята самота, с коренно различното измамно усещане, че са социализирани, щом са в Мрежата.
Редица наши психолози и психиатри вдигнаха ръце от драстичния брой зомбирани деца, които не се развиват ментално, не могат да преразказват, имат оскъден речник и тотална неспособност да завързват нормални разговори със своите съученици.
Има подрастващи, клонящи към пълнолетие, които нямат никакво влечение към противоположния пол и опитите за сближаване, защото телефонът отдавна е скъсал този ловен инстинкт.
И тук трябва спешна намеса от нас, родителите, защото ако чакаме държавата – няма да я бъде. Именно от нас зависи да лимитираме, контролираме и ако се наложи да ограничим тотално достъпа на децата си до този извор на безобразия.
trud.bg